Добруджанска фолклорна област

❮ ❯ ❮ ❯

Произход
Името Добруджа се споменава за първи път през XV век в латински превод на гръцки текст, посветен на Турция. В оригинала се говори за „земята на Добротича“, а при превода този израз е предаден като „земята на Добруджа“. Постепенно това название започва все по-често да се използва, докато не се утвърждава като официалното име на региона. От древността Добруджа играе ключова роля в икономическия, политическия и културния живот на Балканите и Югоизточна Европа. Смята се, че мнозинството от преселниците в този край идват от Тракия, като се заселват в определени райони, без да се разпръсват. В Балчишко се установяват котленци и одринци, в Добричко – старозагорци, сливенци, ямболци и лозенградци, а в Силистренско – разградци и шуменци.

Поминък и занаяти
Добруджанската земя е изключително плодородна, което я прави идеална за отглеждане на пшеница и други зърнени култури. Неслучайно регионът е наричан „житницата на България“. Основният поминък на местните жители, както и на преселниците, е земеделието и животновъдството. Благоприятните условия позволяват отглеждането на големи стада коне и овце, а пчеларството също е добре развито. Богатите природни ресурси създават възможности и за развитието на различни занаяти. В Добруджа процъфтяват кожарството, коларството, абаджийството, бояджийството, терзийството и други традиционни производства.

Народните обичаи в Добруджанска фолклорна област
Както в Тракия, така и в Добруджа се изпълняват различни обичаи, свързани със земеделския и пастирския поминък. Според народните вярвания, чрез изпълнението им се осигурява плодородие и се предпазва от природни бедствия. Някои от обичаите са съпроводени с игри, които могат да се изпълняват индивидуално, по двойки или от големи групи. Изпълнителите често посещават домовете на хората, които ги награждават с храна или пари, за да осигурят изпълнението на добрите пожелания. Най-тържественият зимен обичай е Коледуването, което в Добруджа е почти идентично с това в Тракия. Друг важен зимен ритуал е Брезая (или Бразая), при който се използва маска, наречена „калак“. Тя представлява животно с голяма дървена човка и издава шумни звуци, когато се дърпа връвчица. Пролетният обичай Буенецът (или „Лазарът“) е също значим, но е отделен и независим от традиционното лазаруване.

Музиката в Добруджанска фолклорна област
Народната музика на различните етнографски групи в Добруджа носи белезите на музикалните традиции на техните предци. В този край се преплитат множество музикални диалекти, които си взаимодействат и обогатяват характерния добруджански народнопесенен стил. Особено типична за добруджанската фолклорна област е бавната, едногласна песен. Текстовете често са битови и пресъздават вълнуващи моменти от ежедневието на хората. Инструменталната музика също има важно място в живота на добруджанците, като в някои случаи инструментите заменят песента. Най-разпространени са кавалът, гайдата и гъдулката, а също така и ръчната хармоника – руският баян, познат сред местните като физармоника или физа. В Добруджа често се изпълнява тракийски репертоар с богато разнообразие от коледарски, лазарски, хороводни, седенкарски, сватбарски и еньовденски песни, както и кукерски мелодии, детски залъгалки и песни за трапезата. Това е поредното свидетелство за силното присъствие на потомци на тракийските преселници в този регион.

Стил, форма и характер на добруджанските народни танци
Добруджанските народни танци се основават на тракийските, благодарение на тракийските преселници, които оставят своя следа и в танцовото изкуство. Въпреки това, с времето добруджанските танци развиват собствен, характерен стил, изразяващ се чрез приклекнало танцуване и акцентиране на движенията, насочени към земята. Това е основният белег на танцовата традиция в региона и символизира тясната връзка на добруджанците с природата. Ръцете също играят важна роля в танците, с характерна пластичност, освободени лакти и гъвкави китки. Добруджанските народни танци се отличават от тези в други региони по няколко характеристики. Обикновено те се изпълняват с умерено темпо и с леко разтворени колена. Танците включват множество клякания, особено при мъжете, и плавно полюшване на тялото, което е характерно както за жените, така и за мъжете. Женските хора в Добруджа често се изпълняват на песни, които самите жени пеят, обикновено в 2/4 тактов размер. Примери за такива хора са “Данец” (“Буенец”) и други, чийто имена съвпадат с песните, на които се танцува, като „Скарали ми се три моми“, „Задали ми се, задали“, „Рано ми рано“ и др. Мъжките хора обикновено се играят “на леса” (хват за пояс). Те започват като „водени“ (или „скъсани“) и, когато участниците придобият увереност, преминават на място, показвайки сложни и заплетени движения. Пример за такъв танц е “Сборенката”, която народът нарича „капакът“ на хората, тъй като е най-сложна и обичана от хората.