Пиринска фолклорна област

Произход на името
Пиринската етнографска област носи името си от величествената планина Пирин, която е част от Рило-Родопския масив в Югозападна България. Произходът на името „Пирин“ може да бъде свързан със славянската митология и бога Перун – властелин на гръмотевиците, бурите и войната. Перун е известен със своята строгост и справедливост – той наказва грешниците, но също така закриля праведните. Освен като наказател, той има и ролята на дарител, който чрез дъжда носи плодородие и благоденствие. По този начин богът не само създава ред, но и насърчава добрите дела сред хората. Самото име „Перун“ се свързва с древни индоевропейски корени, където думите „перк“ или „парг“ означават „удрям“, „поразявам“. В българския език тази дума има запазено значение, както например в израза „Като те перна...“. В различните славянски езици (руски, украински, полски и други) производната форма на тази дума продължава да се използва със значения, свързани с гръм и мълния.

Народните песни
Пиринската народна музика се отличава с изразителност и силно вокално звучене, като най-характерното ѝ явление е двугласното пеене. Обикновено песента започва от водеща певица, която изпълнява първия глас, а към нея се присъединяват две или повече певици, поддържащи втори, равен глас, наречен „исо“. Освен женските двугласни песни, които звучат на сватби, седенки и обредни ритуали, впечатляващо място заемат и мъжките двугласни песни от Банско, Сандански и Гоце Делчев. Те често пресъздават исторически събития и революционни теми. Други уникални особености на музиката от Пиринския край са многогласните песни с характерното „ацане“ – своеобразно хълцане или цвилене, както и техниката на „тресене“ на гласа. Впечатляващо е и пеенето на високи мелодии, което често включва внезапни провиквания и изненадващи преходи, при които първият глас рязко слиза дори под втория, създавайки драматично и динамично звучене.

Народните инструменти
В Пиринската фолклорна област музикалните инструменти са тясно свързани с двугласното пеене. Най-често срещаните съпровождащи инструменти са тамбурата, известна като „дрънка“, и средно високата гайда – джура. Освен тях в определени случаи се използва и съчетание между зурни и тъпан. По подобие на двугласните песни, изпълнението със зурни също следва тази традиция – първата зурна води основната мелодия, а втората поддържа равен фонов тон, известен като „исо“.

Пирински народни носии
Отличителна черта на мъжката носия в Пиринския край е традиционното белодрешно облекло, което някога е било разпространено в цяла България, но с времето се е запазило главно в западните райони. Характерната риза е права и разкроена, като в долната си част има клинове (плисета), чийто брой варира според предназначението на носията. Делничните ризи имат 3-4 клина, празничните – 12-14, а при специални поводи могат да достигнат дори 80-90. Панталоните, наричани още потури, шалвари или димии, са вълнени и украсени с гайтан. Горните дрехи впечатляват с елегантни линеарни мотиви и везбени орнаменти. Впечатление прави червеният пояс, който контрастира с белите дрехи и плътно пристяга кръста. Женската носия в този регион е представена от саяната носия. Горната дреха – сая, е разтворена отпред и се носи върху дълга, туникообразна риза. Дължината на полите и ръкавите на саята варира, а краищата ѝ са богато украсени с везба. Най-често дрехата е изработена от памучна или вълнена материя в един основен цвят – бяло, черно, синьо или тъмнозелено. Жените я пристягат с червен вълнен пояс и допълват облеклото с тясна престилка. Пиринските носии се отличават с преобладаващи червени цветове и гъсто разположени орнаменти. Косите на момите традиционно се сплитат в плитка, която може да бъде само една или да достигне до 71, както се споменава в народните песни. В повечето населени места младите жени покриват косите си с богато украсена забрадка, а изборът на цветове и мотиви отразява вкуса и естетическите предпочитания на местното население.

Стил, форма и характер на народните танци
Танцовият фолклор на Пиринската област носи белезите на разнообразни влияния от съседните шопска, тракийска и родопска области, като в някои региони се усеща дори гръцко влияние. Въпреки това, в Петричко и Сандански са запазени танци с по-автентичен пирински стил, които не носят белезите на външни влияния. Специфичната носия, която е лека и стегната, позволява динамична и висока игра, включваща гъвкави прескоци, подскоци и елегантни високи свивки, съчетани с пружиниращи стъпки. Пиринските хора̀ са умерено бързи, движенията – пластични и изразителни, а танцьорите често застават в характерни пози, които задържат няколко такта. Бавните танци се изпълняват с особена тържественост, като мъжете влагат в тях силна емоционалност и енергия. Сред най-популярните и обичани народни хора от Пиринската област се открояват: Македонско, Арап, Ширто, Малешевско, Гинка, Велинградско, Дуна иде, Старо банско, Джангурица, Чорбаджийско, Ески и други.