Северняшка фолклорна област

Танците
Северняшките танци се характеризират с широки движения, свободно люлеене на ръцете и множество подскоци. Скокливият им характер отразява радостта и възторга на северняците от живота, които не се задоволяват с обикновено ходене, а често тичат и подскачат, изразявайки по този начин своето щастие и положителни емоции. Хората в този регион обикновено са бързи, а понякога и много бързи. Музикалният съпровод на танците е предимно инструментален. Сред най-разпространените народни инструменти са кавалът, гайдата, гъдулката и тъпанът, но се използват и други. Изтъкнати свирачи, майстори на тези инструменти, е имало в почти всяко селище. Те са били особено ценени и без тях не е минавало нито едно празненство. Тези музиканти били желани и много важни гости на хорото, на трапезата, на седенки, сборове и най-вече на сватби.

Женска носия
Двупрестилчената женска носия се носи основно през лятото, а в някои селища в равнината може да се носи през цялата година. Тя включва бяла риза, задна надиплена вълнена престилка, наречена бръчник, предна престилка и колан. В Северозападна България ризата е известна с имената “бръчанка”, “бърчена риза” или “пъстрица”. Тя се изработва от два различни плата и има яка, която плътно обгръща врата, с набрани ръбове, наречени “огърлаша”. Ръкавите на ризата завършват с набор. Освен с названието “риза”, в Северозападна България, на запад от река Искър, се използва и терминът “кошуля”. Забрадката обикновено е бяла кърпа, а косата често се сплита на плитки. Жените украсяват главата си с монети, цветя, мъниста и разноцветни конци. На много места невестите носят шапки. Видът на прическата, забрадката и украсата на главата зависи от възрастта на жената и нейното семейно положение.

Мъжка носия
Мъжката носия е основно белодрешна. Ризата е бяла и в повечето случаи е дълга, понякога дори до над коленете. Тя се носи или отвън, обикновено през лятото, или отвътре. Панталоните са бели вълнени беневреци. В някои райони те са тесни, а в други – по-широки с къси крачоли, наречени димии. Тесните беневреци са характерни за трудовото и бедно население, докато широките димии се носят от заможните хора. Разликата във формата на гащите води до различия и в начина на обличане на връхните дрехи. Към тесните беневреци обикновено се носят дълги връхни дрехи, докато към късите димии се носят къси връхни дрехи, които стигат над коленете. През лятото ризата се носи върху беневрека и обикновено е дълга до коленете или глезените, като това е остатък от старинното славянско облекло. На кръста, върху ризата, се навива дълъг пояс, който обикновено е червен. На краката се навиват навои, слагат се калцуни и се обуват кожени цървули с тъп или остър нос и много връзки отпред, а понякога и обувки. На главата се носи черен цилиндричен калпак.