Шопска фолклорна област

Произход и название на шопите
Шопската етнографска група се оформя между VII и XII век, но произходът ѝ и наименованието остават неясни. Различни учени предлагат хипотези – П. Р. Славейков свързва името с „соп“ (кана, водопровод), Ив. Богоров го извежда от „софци“, а друга теория го свързва с печенежкото племе TCHOPY („цопон“). Въпреки тези предположения, точният произход остава неизвестен. Съществуват и различни теории за етническия състав на шопите. Според К. Иречек и други учени печенегите са оказали влияние върху външния им вид, докато Й. Шафарик и М. Дринов ги свързват с тракийското племе сапеи. Етнографи като Ст. Костов и М. Велева определят шопите като славяни, опирайки се на запазените културни елементи в носията им. Р. Сефтерски предполага, че прабългарските племена ермиар и куваир също допринесли за оформянето на шопите, заселвайки се в региона през IX век при хан Крум. Така шопите са етнографска група, в чието културно наследство се преплитат влияния от печенеги, траки, славяни и прабългари, като славянското влияние остава най-значимо.

Музика и музикални инструменти
Българската народна песен обикновено се изпълнява едногласно или двугласно. Двугласното пеене е старинна традиция, разпространена в различни райони на страната, включително и в шопската фолклорна област. Характерно за този тип пеене е разпределението на гласовете: първият глас се изпълнява от една певица, а вторият – от няколко. Първият глас се нарича „извиквач“, „издигач“ или „рукач“, а изпълнителките му – „извикачки“ или „издигачки“. Вторият глас, известен още като „влекач“ или „слагач“, се изпълнява от група певици, наричани „влекачки“ и „слагачки“. Особеност на шопския двуглас е стремежът на втория глас да заглуши първия. Според певческите традиции най-доброто изпълнение се постига, когато вторият глас надделява над първия. Двугласните песни при шопите обхващат различни жанрове – обредни, сватбени, трудови, трапезни, но най-често се срещат сред хороводните песни. Обичайно е шопите да съпровождат с песен своите хора. Мелодиите са бързи, игриви и динамични, но все пак не могат да придадат същата енергия на танца, както инструменталният съпровод. Сред най-често използваните музикални инструменти в шопската фолклорна област са гъдулката (и нейната разновидност кемене), дудукът, двуянката и гайдата. В миналото са се използвали също гуслата, а по-рядко – кавалът, тамбурата и тъпанът.

Шопски танци
Шопските танци се отличават с динамични движения и рязко сменящи се акценти. Често те са насочени надолу, сякаш танцьорът стъпква или побеждава въображаем противник, когото е повалил на земята. В други моменти движенията се устремяват нагоре, сякаш изразяват желание за откъсване от земята. За наблюдателите този контраст създава усещането за борба, последвана от триумф и гордост. В структурата на шопските танци се разграничават два основни вида движения – основни и действени (командни). Основните, като „Шопска“, „Граовка“ и „Ръченична“, свързват различните части на танца и служат като преходи. Те се изпълняват ситно, почти на място. В противоположност, действените движения обхващат цялото тяло, по-широки са и включват повече придвижване в пространството. Именно този контраст между малките, ситни стъпки и по-големите, мащабни движения е една от характерните черти на шопските танци. Сред най-популярните хора в Шопската област е „воденото“ хоро „За пояс“. То е известно още под имената „Селското“, „Шопско за пояс“, „Търчано“, „Мелничката“, „Едностранка“ и „У место“. Танцът се изгражда върху 10 такта, най-често в размер 2/4 или 7/16, като в последния случай третият дял е удължен, което придава специфичния ритъм на хорото.

Шопски носии
Шопската носия, независимо дали е предназначена за работа или за празнични поводи, е лека и удобна. Това позволява на танцьорите да се движат с пъргавина и лекота, придавайки на шопските танци характерната им енергичност и вихреност. Типична за Шоплука е мъжката белодрешна носия, която се среща в Граово и Знеполе и има доказан славянски произход. В Софийско дълго време е била разпространена преходна форма между белодрешното и чернодрешното мъжко облекло. В някои райони, като Кюстендилско, Самоковско и Ихтиманско, преобладава чернодрешната носия. Женското облекло в голяма част от Шоплука (Софийско, Самоковско и Ихтиманско) е сукманено. То ясно отразява социалния статус на жената в семейството – дали е мома, годеница, невяста или майка. Различията се проявяват в отделните елементи на костюма, формата на дрехите, начина на носене, орнаментите, както и в прическата и стила на забраждане. За разлика от женските, мъжките носии не разкриват толкова ясно възрастта и положението на техния носител. Разликите между облеклото на младите и възрастните мъже се забелязват най-вече в декоративните елементи, цвета на пояса, наличието на допълнителни аксесоари и начина на носене.